Впечатления и размишления след публичното събитие: Какво предстои относно личната помощ в Австрия?

В края на ноември се проведе публичното събитие „Да направим невидимото видимо: 24-часовата лична помощ в Австрия“ в Урания във Виена. Събитието, което беше много добре посетено, с четиричасова програма, официално отбеляза края на нашия изследователски проект. Ето някои впечатления от събитието, както и размисли относно възможните следващи стъпки от страна на нашия екип по проекта:

Андреас Шадауер / Andreas Schadauer (FORBA) и Йохана Нойхаузер / Johanna Neuhauser (Институт по социология, Виенски университет/FORBA) представиха най-важните резултати, които бяха обобщени и подробно описани в следните основни области:

-

-

-

-

-

Почти 1500 работещи като лични асистент(к)и в Австрия мигранти, дадоха отрезвяваща картина на личната помощ в Австрия чрез участието си в онлайн проучването. Изводът е ясен: за да могат личните асистент(к)и да продължат да работят в австрийските домакинства и в бъдеще, е необходимо да се предприемат спешни действия. Резултатите от проучването са налични както в кратка, така и в пълна версия на уебсайта на нашия проект: https://24h-unsichtbar.at/de/umfrageergebnisse/

Панелната дискусия започна с едно много информативно и трогателно интервю със словашката лична асистентка Цсилия В. (Csilla V.) В разговор, с водещата Анастасия Лопес, публиката получи представа за ежедневието на личните асистент(к)и, трансграничната редовна миграция, както и за конкретните условия на труд. Освен това в дискусията беше обсъден стреса, причинен от раздялата със собственото семейство и социалната среда в родната страна.

Ето един цитат на личната асистентка Цсилия В. (Csilla V.):

„Следващото предизвикателство, разбира се, е възнаграждението, което не мога да договоря сама. Факт е, че посредническата агенция прави това. Аз мога само да се съглася или да кажа не. След 20 години работа хонорарът ми се е увеличил с една четвърт, а таксата, която посредническата агенция изисква от семейството и от мен едновременно, е станала повече от двойна през тези години.“

„Нашите хора (от родните ни страни), нуждаещи се от грижи, разбира се, остават без грижи. Няма ги хората, които биха могли да се грижат за тях. Домовете, които биха могли да задоволят тази нужда, също са препълнени. Работих така в продължение на години: Пътувах до Австрия, докато майка ми вече се нуждаеше от грижи. Плащах на човек, който да се грижи за нея, със собствените си пари, т.е. частно. Грижех се за хора тук (в Австрия), за да могат други хора да се грижат за майка ми в Словакия.“

„Най-голямото ми желание за в бъдеще е посредничеството да не бъде оставяно на частни, ориентирани към печалба компании, а по-скоро да бъде държавна задача. Просто не го разбирам, агенциите с печалба да работят свободно в социалната сфера. Това трябва да е отговорност на държавата – след това можем да говорим за много други промени.“

Събитието завърши с панелна дискусия, в която участваха заинтересовани страни от сектора. Важен принос в експертния дебат имаха:

• Силвия Розоли (Silvia Rosoli), ръководител на отдел „Право на здравните професии и политика в областта на грижите“, Камара на работниците и служителите във Виена (Arbeiterkammer Wien)
• Катарина Майхенич (Katharina Meichenitsch), заместник-ръководител на отдел и ръководител на група „Предоставяне на грижи“, Федерално министерство на социалната политика, здравеопазването, грижите и защитата на потребителите (Bundesministerium für Soziales, Gesundheit, Pflege und Konsumentenschutz)
• Андреас Херц (Andreas Herz), председател на „Асоциация за лично консултиране и лична помощ“, Федерална икономическа камара на Австрия (Wirtschaftskammer Österreich)
• Кристоф Липински (Christoph Lipinski), експерт от синдикалната инициатива vidaflex, vida
• Симона Дурисова (Simona Durisova), експерт от IG24 – съюз за подкрепа и представителство на интересите на 24-часовите лични асистент(к)и
• Биргит Майнхард-Шибел (Birgit Meinhard-Schiebel), председател на Общността по интереси (IG) за роднини на хора, които имат нужда от грижа и чужда помощ

Бихме искали да благодарим на заинтересованите страни за тяхното участие и за интереса им към нашето проучване.

Централна тема на събитието беше установяването на критериите за фиктивната самостоятелна заетост в настоящия модел на личната помощ в Австрия. Въпреки това възможните решения - като например укрепване на модела на заетост с трудов договор или по-строго регулиране и държавен контрол на модела за самонаетите лица - останаха неизяснени. Тези въпроси трябва да бъдат разгледани допълнително от политиката, държавните институции и съюзите по интереси – също така с участието на научната общност.

В пълната версия на резултатите от проучването екипът на проекта вече е формулирал конкретни препоръки за действие, които могат да послужат като основа за по-нататъшни системни подобрения.

Надяваме се, че това събитие бележи началото на едно по-дълготрайно и конструктивно сътрудничество между всички участници, за да се подобрят трайно условията на труд на всички лични асистент(к)и в Австрия и да станат по-справедливи. Благодарим също така на всички партньори и спонсори, които направиха проекта възможен:

Фондът за дигитализация на Камарата на работниците и служителите (АК)

във Виена, Институтът по социология на Виенския университет

CuraFAIR - контактна точка за 24-часови лични асистент(к)и (Volkshilfe).